Колко мастило изхабих за запетаи,
които никога не исках да напиша.
Неправилно е, но това не е тайна,
а смелостта ми май напълно липсва.
омръзна ми да бъда роб на всяко правило,
което наложила съм си сама
искам и аз да бъда изведена от сложност,
да се науча и на простота
но това са дарове само за хората
които с поглед карат цвеятята да цъфтят
с молитви до бога лекуват болните
и светят силно дори и в смъртта
Не е за хората, които вече нямат вяра в Него,
които будят се с тревога
и с напразни надежди ден за ден живеят.
Не е за плевелите, тръните, бръшляните.
Ние, криворазбраните,
които опитваме се все да поясним,
ще пишем, спазвайки всяко правило,
съвсем ще ни се подиграват ако грешим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар