Познавам много хора,
но най-добрите ми приятели са бутилки.
Твърде много дни вече
ги пресушавам като реки.
Докато не остане само нощ,
мой враг, окъпан в разкош,
строг и справедлив вожд,
който за закуска ти сервира
сълзите ти от снощи.
Все на нож сме,
пияни и порочни
с молитви да надскочим
всичко, което ни тормози.
Прескачаме мокрите локви
и падаме в калта наоколо,
чудим се къде сме сбъркали,
а живота ни е всъщност тържество.
Ще избера да пирувам с мъката
докато вие се опитвате да изчистите калта.
А ако нищо не проработи ще се застрелям от упор.
Няма нищо страшно ако погледнеш отвъд дулото.
Познавам твърде много хора.
Изпразнени от съдържание-
наричам ги шишета,
но са също така чичаци и гадове.
С вечните гладове,
ненаситни, потънали в ядове.
А времето ни младо е,
но неизбежно и то ще остарее.
И да се бавим, и да го изпреварим-
все ще умрем.
И макар че всеки ден е необикновен
ние все още не умеем
да виждаме
отвъд всяко ръкостискане
и все бъркаме ляво и дясно,
тяло и душа.
Не ни трябва полярност,
трябва ни малко среда.
Ще избера да пирувам със скуката,
докато вие се опитвате да търсите разнообразие.
А ако нищо все пак не проработи
и накрая остана напълно сама
ще си събера в торбата малко вятър
и и аз ще отлетя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар