дъх

традиции и ритуали,
чорапи със сандали
и още милион неща,
които не работят

такава е и любовта ни,
не функционира,
но ние я храним
с каквото намерим в кофата

буря и изтрезняване
луди дни и разболяване
ширим с поглед пътя,
шарим с огън света

тялото ми казва
с душата ми какво не е наред-
аз пропускам да я слушам
и бързо стремя се към нов куплет

бягам от себе си,
в рани и белези,
окичена съм
от живота

и с последни сили
гледам в небето синьо,
дъх поемам...
и някак вярвам ти отново

изтръгвам от езика си
"carpe diem"
докато кръвта ми капе
по пода

дали за лудостта ще открием лекарство
или пък пак ние,
ще умуваме и пием
докато не умрем от богатство