Понякога виждам те денем,
понякога пък-насън
бродиш из мойта постеля.
Будиш ме, викаш ме вън.
Сядаш и гледаш през мене,
чувствам се толкова сама.
Спомням си тайно за тебе,
мисля си милион неща.
Гледам отново през прозореца
и виждам непозната страна
на стария град, в който всяка улица
си мислех, че познавам до сега.
И чувайки същата песен,
запявам със затворена уста.
Сезонът бавно се сменя,
но бързо настъпва нощта.
И ето през пушека минавам,
нашите бели дни догарят свято
и всички обличат се в черно
за погребението на поредното лято.
Няма коментари:
Публикуване на коментар