Филм

Написах в главата си толкова поеми за теб, 

които никога никой не ще изтече наглас.

Но това не е една от тях.

Избягах от себе си и всичко познато.

Само за да чуя “браво”

Престраших се да дишам по-силно, отколкото някога викала съм.

Престраших се да пиша повече,

Отколкото някога писала съм.

Осмелих се и да чувствам страх

В пъти повече от здравословното.

И ето ме още тук-там

дишам, и пиша, и плача

Повече, отколкото го правят по филмите.

Голямо кино е животът ми

И така диво днес играя във филма.

Защото какво друго ще ми остане иначе-

ще се чувствам празна и куха.