Дж.аз

Искаш ли да си помълчим 

на по цигара,

джаз музика и приглушени светлини.

Да си кажем всичко по пътя към нас,

а засега нека просто помълчим.

В тишината на гласовете си да открием

най-големите дълбини,

да се прегърнем без да се докосваме,

защото така трябва, нали?

А аз ще се чудя колко точно си се променила

щом ме гледаш със същите очи.

Но не ме разбирай грешно, напротив,

аз знам, пораснала си,

но същите грешки правиш

и после пак ще те боли.

Аз ще се опитам да те вдигна от дъното,

да те изтупам от прахта,

но стара съм вече, недъгава,

трудно ми е да правя това.

И сърцето ти твърде голямо е,

и сърцето ти твърде влюбчиво е, и сърцето ти твърде ранимо е,

но ни е тъй трудно да се изолираме...

Обичам те.

Ето, за първи път го казвам.

Аз винаги ще ти прощавам,

аз винаги ще те спасявам.

Ти си най-добрият ми приятел.

Ти всичко от мене видя…,

Всъщност има още,

но ти знаеш повече от света.

Та нека сега помълчим

на тази бледа лунна светлина.

Нека вече да не спорим за ничия вина.

Нека запалим по цигара,

Да видим отраженията си в дима.

Нека си пуснем джаз

и нека изключим света.