спънка \ \ самота

прескачам кактуси
и псувам шофьора,
който кара на втора

и ме спъва

набивам спирачка
пиша точка,
в общи линии-бягам:

от поредната тема
добре заредена
с доста лоша енергия

нямаш ти време,
а ето няма ме и мене
нека се лъжем, докато не ни омръзне.

доста свободно
писане на свободомислещ
автор на ниска заплата

нямам време да прочета,
за мен какво пише,
затова не отварям писмата

аз просто негодувам,
чувствам, че нещо не е наред

но пак те целувам, о самота моя,
защото най-добре ми е с теб.

Преходно

Не знам дали някога ще разбера
полета на пеперудата,
миграцията на птиците,
преходността на живота.

Но знам, че страшно много ми харесва
да те гледам в очите, да те докосвам по врата,
да си мисля, че не си далече,
да се чувствам сякаш ще умра-

-във всеки момент, но
не съм била на по-безопасно място
от ръцете ти.
Безопасно е и разстоянието помежду ни.

Май се влюбвам,
май политам,
май падам надолу с главата.
Преходно е.

Филм

Написах в главата си толкова поеми за теб, 

които никога никой не ще изтече наглас.

Но това не е една от тях.

Избягах от себе си и всичко познато.

Само за да чуя “браво”

Престраших се да дишам по-силно, отколкото някога викала съм.

Престраших се да пиша повече,

Отколкото някога писала съм.

Осмелих се и да чувствам страх

В пъти повече от здравословното.

И ето ме още тук-там

дишам, и пиша, и плача

Повече, отколкото го правят по филмите.

Голямо кино е животът ми

И така диво днес играя във филма.

Защото какво друго ще ми остане иначе-

ще се чувствам празна и куха.

Магия

Тя мисли като дявола
и дяволът самата тя е,
но някак по-
нежна,
по-мила,
по-добра е.

Но не е ангел,
не изобщо;
Би те застреляла
с една дума само
без да и мигне окото.

Би те накарала
ти сам да се мразиш,
защото недостоен си
от други да я пазиш.

Тя пари като огъня,
по-ледена от планинската вода е,
тя е диво съвършенство,
нелепа красота е.

Тя е толкова повече,
че дори на теб ти се струва много.
Била е тук толкова време,
а винаги е съвършено нова.

И ти винаги ще се надяваш
някой ден да бъде твоя…
Съжалявам, но Тази жена е магия
и ще бъде само своя.

Бяло вино от южна африка

не съм просто планета,
аз съм късче от вечността.

устойчива и здрава земя,
но много често вали.
ще потънеш в калта
на моите сълзи.

устойчива здрава земя,
но и на нея огън гори,
изпепеялва всичко на пътя си,
а на пътя ми си и ти

Дж.аз

Искаш ли да си помълчим 

на по цигара,

джаз музика и приглушени светлини.

Да си кажем всичко по пътя към нас,

а засега нека просто помълчим.

В тишината на гласовете си да открием

най-големите дълбини,

да се прегърнем без да се докосваме,

защото така трябва, нали?

А аз ще се чудя колко точно си се променила

щом ме гледаш със същите очи.

Но не ме разбирай грешно, напротив,

аз знам, пораснала си,

но същите грешки правиш

и после пак ще те боли.

Аз ще се опитам да те вдигна от дъното,

да те изтупам от прахта,

но стара съм вече, недъгава,

трудно ми е да правя това.

И сърцето ти твърде голямо е,

и сърцето ти твърде влюбчиво е, и сърцето ти твърде ранимо е,

но ни е тъй трудно да се изолираме...

Обичам те.

Ето, за първи път го казвам.

Аз винаги ще ти прощавам,

аз винаги ще те спасявам.

Ти си най-добрият ми приятел.

Ти всичко от мене видя…,

Всъщност има още,

но ти знаеш повече от света.

Та нека сега помълчим

на тази бледа лунна светлина.

Нека вече да не спорим за ничия вина.

Нека запалим по цигара,

Да видим отраженията си в дима.

Нека си пуснем джаз

и нека изключим света.