Ти си вятър
и цигарен дим,
разпилян в милиони бели дробове.
Аз съм заземена
като паметник,
вечност, която не иска да умре.
Когато се разбиваш в мен
чувам прекалено много шумове.
Не могат да ги поберат дори великите ни умове.
Но друго е.
Когато се разбиваш в мен
боли, но поне се чувствам човек.
Ти си пушек,
слабост и щастие
без радост.
А аз съм добра
само в това
да казвам на другите какво са и не са.
Няма коментари:
Публикуване на коментар