Време

Ти искаш да убиваш време.
Не виждаш ли, че времето убива нас?
Бавно или бързо-все към края ни занася,
където ни приспива, изпадаме във вечен транс.

Ти искаш да си губиш времето,
загубен си вече, повярвай ми,
скоро ще си прашинка минало
и това ще се случи без ярки спомени.

Аз искам да живея, но знам,
без време всичко ще свърши.
Затова сега се вплитам в това,
което със сладка отрова ме мъчи.

Тъпо стихотворение без заглавие и ритъм

Ти си вятър
и цигарен дим,
разпилян в милиони бели дробове.

Аз съм заземена
като паметник,
вечност, която не иска да умре.

Когато се разбиваш в мен
чувам прекалено много шумове.
Не могат да ги поберат дори великите ни умове.

Но друго е.
Когато се разбиваш в мен
боли, но поне се чувствам човек.

Ти си пушек,
слабост и щастие
без радост.

А аз съм добра
само в това
да казвам на другите какво са и не са.

Хармония и Хаос

Има ли нужда да ти пращам писмо
или ще видиш горящия знак във небето?
За да разбереш, че желание имам едно,
да сплитам ръце със ръцете ти.

И да ми четеш стихове, в които няма любов,
написани за жените преди мене.
Да ме галиш с пръсти, сякаш допряни до Бог,
които да лекуват по-добре от времето.

Знаеш ли вече, че това е различно
и ако не, как по-ясно да ти го покажа?
Рядко е да си с някой, който дава ти всичко,
който подрежда хаосът, когато животът е каша.

И когато безпътни се питаме "какво",
изпразнили поредното зелено стъкло
аз отново ще имам желание едно,
да държа до сърцето ми и твоето.