Вчера

Едно "вчера", безвременно и вечно,
седи на моя прозорец,
вдишва и издишва тежко.
Потропва, повиква, понякога хлипа,
боли го, когато дойде редът му да излита...

и тъкмо да скочи--
ръка му подадох,
за мен то се хвана,
остави ми рана.

Обичах го аз,
пазех го живо,
а цветното бъдеще Вчера
погреба във сиво.